Крушунските водопади и Деветашката пещера (местността Маарата)

Страната ни е невероятно богата с природни забележителности.  От пещери до водопади, природни феномени, земни пирамиди до върхове и планини. Жалко е, че дори ние българите малко познаваме тези места.

Едно такова красиво и малко познато място е местността Маарата и по-специално Крушунските водопади. Местността се намира след село Крушуна, което е само на 34 км. североизточно от град Ловеч и на 8 км. от гр.Летница.

До самите водопади се стига за 15-20 мин. по малка еко-пътечка.

В началото пътеката започва със стълби надолу и после се извива покрай рекичката, докато ще ви отведе до най-голямата в страната ни водна травертинова каскада, осеяна с много прагове, тераси и малки басейнчета – Крушунските водопади.

Стичащата се вода по скалите сякаш носи някакво приключение, а поточетата, образувани от бистрата вода на реката, вдъхват спокойствие и уют.Цвета на водата се мени всеки сезон, това се дължи на варовика в нея.

Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

Това е най-късата екопътека в нашата страна. Тя се движи в местност наречена Маарата, която е известна с няколко пещери: Бонинска пещера, Водопада, Урушка маара и Горник. В Бонинската пещера се намира най-дългото подземно езеро в България.

Крушунската екопътека е съставена от множество стъпала, които се изкачват по склоновете. По нея се стига до Крушунската пещера, от която изтича вода и формира няколко десетки езерца по пътя си и така създава красивите Крушунски водопади. В района има и още два водопада, единия от които е кръстен Малката Маара.

В Крушунската пещера има дълбоки езера, водопади и великолепни пещерни образувания. По свода и пещерното мляко е образувало сталактитни цветя, а близо до входа се спускат чудноватите сталактити- Брадите. До пещерата има поляна, живописно обградена от скален венец.

Цялата пътека и мястото като цяло е обрасло с буйна, девствена растителност. Сред зеленината на редките папрати и мъхове, водни басейнчета и падащите каскадно в тях водни струи, са много живописни и изключително приятни, особено в горещите летни дни.

Наблизо е и пропастта Голяма Гарваница – един от най-интересните карстови феномени в нашата страна. Голяма Гарваница е разположена на платото над Крушуна и водите, преминаващи през нея, изминават подземно пътя до Крушунската пещера, за да се излеят в красивата Крушенска каскада.

Преходът по Крушунската екопътека трае около час и половина, до два часа. 

Ваш екскурзовод Десислава Николова

Пешеходен тур из древните светилища край Дългопол . През село Рояк ,село Китен, община Провадия и местността Тъпаните. Общ преход около 20км J

С.РОЯК …

На 2 км. северозападно от село Рояк, в местността Дженевиз канара, се намира голям скален комплекс. Всъщност той е разположен хоризонтално върху едно и също скално възвишение със скалния манастир при с. Китен. Килиите са изградени на няколко нива върху Г-образен скален венец. Североизточният ръкав е по-дълъг и върху него има около 20 килии. За съжаление повечето от тях са разрушени – едни от времето, други от каменодобивната компания ”Тиха стъпка”,работила тук през 50-60-те години на ХХ век. Тук се намира и църквата, където вече едва личат надписите, в които се споменават имената на българските царе – Михаил Асен /1252-1253 г./ и Иван Александър /1331-1371 г./ В подножието на килиите има рисунки и късни надписи от ХХ век, където пък се споменава последния български цар. Над църквата добре са запазени две килии. В средата на Г-образния венец, големи каменни 27 стъпала водят към засводено помещение. Върху стените му има множество ниши, които са били затваряне с капаци. Предположенията за тяхното предназначение са различни, но едното е,че това е старо светилище или гробница,където в нишите са поставяни погребални урни.По-късият ръкав на скалата пази около десетина сравнително добре запазени килии. Те са разположени почти на едно и също ниво.В подножието на скалния манастир все още се намира антична и средновековна керамика.Тук е открит и бронзов пръстен имонета от времето на Юстин І.

С. Китен,общ.Провадия …

Близо до едно от най-малките села в община Провадия – Китен, на  отвесните скали с поглед към селоБлъсково, е разположен скален манастир. Върху платото, обрасло цялото с растителност, където се срещат различни защитени видове растения,се простират останките от старо селище. То е свързано с

крепостта в северозападния край. На отвесните скали, обърнати изцяло на север е самият скален манастир. В неговите килии се влиза от няколко места : през проход-комин направо от повърхността на платото; в самостоятелните килии – чрез отделен вход, а откъм южната страна има каменна стълба.

Килиите на манастира са разположени на три нива. Преминаването от една в друга става чрез интересни отвори- тесни и високи. На най-горното ниво е

разположена обширна самостоятелна килия. Пред входа има малка площадка, а около самия вход е направена украса. Вътре олтарът е обърнат на изток. Вероятно,това е килията на най-високопоставения монах или самата църква при манастира. Най-голямото помещение представлява естествена пещера. Днес от ерозиралите скали все по-често се ломят големи каменни парчета.

В подножието на скалите при входа на крепостта,както и в началото на платото откъм юг, има скални рисунки – някои от които вече са заличени наполовина.

Тъпаните….

Местността ”Тъпаните” е разположена на близо 2.3 км. североизточно от село Кривня. Високият платовиден ръкав е почти успореден на другия подобен ръкав, който

е по-на север – Чукара. Върху сравнително ниския скален венец- достигащ до 10-12 метра, са разположени четири килии. Едната се отличава от другите – тя е най-голяма – размерите и са 5.7 на 4.3м., височината и съща е по-голяма и достига 1.8 м.

Само в най-северното помещение има издълбани каменни скамейки, а на пода ясно

личат множество кръгли малки вдлъбнатини. Около рамките на входовете и отворите за прозорци се забелязват множество неясни черти, резки и точковидни вдълбавания в кръг.Наред с тях се виждат множество рисунки на животни-коне, крави, кози. Както и една интересна ”маска”, която се среща и в други манастири наоколо.

Скалата е ерозирала и вероятно е заличила голяма част от тези ценни знаци на древността.След изоставянето на манастира от неговите обитатели, вероятно доста по-късно, мястото е било използвано за каменоломна. Върху платото още има

недовършени или неизползвани големи каменни корита.